Нейковци има съдбата на селска община. Напълно развита, в периода на индустриализацията, тя губи своето средищно значение. Територията на селището е с голяма концентрация на мемориални паметници. През 1881 г. влиза в категория „колиби” и принадлежи към Бахрешка селска община, състояща се в този момент от 21 селища. През 1885 г. се отделя от общината в Бахреци. Средищната община от възстановяване на държавата със закон от 1886 г. и съществува до 1934 г., когато се присъединява към община Плачковци. В състава на община Нейковци са влизали махалите Нейковци, Чакали, Околии, Колю Ганев, Драгневци, Брежници, Радевци, Ковачевци, Илиевци, Пунговци и Конарско. През 1888 г. се отделя Късовци. От 1914 до 1919 г. кмет е Йовчо Бонев Ганевски, погребан в двора на църквата. Местното училище е създадено през 1861(1862) г. При преброяването от 1891 г. се обособява като отделна община с името на колиби Нейковци. На мястото на старата църква от 1863г. жителите построяват нова от 1882г., като строежа започва през далечната 1878г. Ръководител и майстор на строежа е Петко Димиев от Околии, а дарител на мястото е Драган Момчев също от Околии. Иконостасът е изработен от Колю Нейков Ковачев-Марангоза, представител на тревненската резбарска школа погребан в Радевци. Свещеникът в Нейковци, от своя страна, е бил преводач на италианците – строители на ж.п.линията. В двора на църквата е монтирана паметна плоча на опълченеца Йонко Ненков, участник в 3-та и 6-та дружини в периода 1876-1878 г. Пак там, където е храма „Св.Димитър”, построен през 1889 г. са погребани протойерей Иван Ганков, свещеник Петър С. Лупанов и попадия Ирина П. Лупанова, както и двама представители на фамилия Ганевски – Иван Колев и Йончо Иванов. На паметника на загиналите през войните(от Балканската до Първата световна война), който се намира непосредствено до църковния двор, са поставени портретите на 17 мъже и под тях допълнително са написани имената им. Паметникът е построен 30-те години на XX век от местното население. Изработен е от местен пясъчник. Представлява обелиск с пирамидална форма, поставена върху почти квадратна основа с каменна орелефна резба. През 1924 г. на квартира в селото са били руски и други поданици, които са работили в мините „Принц Борис” и „Бъдеще”.
Запазени са жилищни и стопански постройки, образци на тревненската възрожденска строителна школа.