Плачковци
Плачковци - кметството

Плачковци – история и развитие

Човешката дейност в района на град Плачковци датира от древни времена. Още по време на Римската империя от тук са минавали важни пътища свързващи Северните и Южните части на Българските територии. Един от тях е и Верейският друм. Районът е известен и с многото водени битки. Като една от най- значимите е тази през 1190 г. , при която в околностите на Плачковци Иван Асен I разбива армията на Исак II Ангел в Битката при Тревненския проход. Друга важна битка водена близо до град Плачковци е тази при върха Шипка през август 1877 г. Тогава през град Плачковци преминава част от Българското опълчение, което е подпомогнато от местното население. Някой от местните хора вземат дейно участие в тази битка. За това датират и някои от паметниците в региона, издигнати в памет на загиналите.
На 03.03.1878 г. е издаден Служебен документ за създаване на населено място Плачковци и то получава статут “колиби“. Кметството в Плачковци съществува от 1886 г. След административната реформа от 1934 г. се обединява с кметството в с. Нейковци. През 1961 г. е обявено за село, а за град през 1969 г.
Една от забележителностите на град Плачковци е църквата „Св.пророк Илия”. Построена е през 1882 г. от Уста Драгошин Драгошинов от Новаковци, а мястото е подарено от братя Станеви от Ковачевци. На Илинден се чества храмовият празник. Един от най-дългогодишните служители в нея е свещеникът Лупанов (1912 г.). В църковния двор сега е преместен паметникът на загиналите във войните до Първата световна война включително.
През 1924г. е създадено и Народното читалище „Пробуда”, а през 1935-38 г. е построено и местното училище. Сградата на Лесничейския дом е построена през 1938-39 г., а водоснабдяването е изградено през 1937-41 г.от местноста Пейчева ливада.
Първоначално основният поминък е скотовъдството, земеделието, кираджийството, гурбетчийството и абаджийството. Едно сравнително ново селище, което се развива благодарение експлоатацията на каменовъглените мини от околността. Разработката на въглища започва усилено след 1910 г., особено с построяване на железопътната линия през 1913 г. След 1934 г. започва коксуването на въглищата, поради високото им качество. Този процес продължава до 1965 г., след което част от мощностите са се използвали за леене на базалтови плочи. С появата на тази промишленост коренно се променя битът и поминъкът на хората от околните селища. Една от промените е свързана с усвояването на нови професии, които носят високи, постоянни доходи, дават по-висока степен на професионална подготовка и възможността да контактуват с едни от най-големите индустриалци на България. Другата промяна се определя от общуването с работници от Италия и Русия, които притежават по-висока професионална и социална култура и различен, европейски начин на живот. Промяната може да се визуализира чрез запазената в добър вид гражданска архитектура, особено в търговската част на града. Естественото продължение на тези процеси е и архитектурното съчетание, на което може да се обърне внимание. Това е централният площад, сградата на кметството и парка към тях. Историческите данни свидетелстват, че тази публична територия е знакова от преди 1915 г.

Бихте могли да прочетете продължението на статията като натиснете тук.

Маркирани с:

Подобни статии

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

15 − = 13