Плачковци
ж.п. гара Плачковци

Плачковци – история и развитие II

За първи път въпросът за линия през Стара планина се поставя в народното събрание през 1897 г., като се разработват 3 варианта – ляв, централен и десен. Левият е през Хаинбоаз, централният през Шипка и десният през Троянския проход. Под влиянието на Буров и Губиделников, банкери и притежатели на мини в Тревненския Балкан, се разработва най-скъпият вариант през Кръстец – Борущица – Дъбово. Търгът се печели от ловешки предприемач Христо Никифоров, а за ръководител на проекта се определя тогавашния началник на ж.п. управлението Петко Николов. Поради сложността на строежа и неопитността на българските инженери са повикани най-добрите специалисти – италианските, както и техни работници. Изпълняват се две специални фигури във формата на линията (т.нар.изкуствени развития) – шесторка и осморка, при които целта е да се намали ъгъла на наклона и да се обезопаси движението. Крайният срок за изпълнението е 1908 г., но поради сложния проект и тежките условия линията е пусната в експлоатация през 1913 г. Една от основните причини за избора на този маршрут е добивът на каменни въглища, които могат да се използват и за гориво на локомотивите. След въвеждането на линията в експлоатация коренно се променя поминъкът на местното население, веднъж като строители и работници в транспорта и от друга страна с бързата и удобна търговия с Южна България. Линията превръща Плачковци в център на търговията, курортно селище и център на културен живот, особено с настаняването на руски белоемигранти след 1921 г.
През 1918 г. е завършена ж.п. линията и гарата, което е свързано с разработването на 14 периметъра за добив на черни каменни въглища в близките околности. Линията, гаровите помещения и съоръженията по трасето са едни от най-значимите национално-строителни обекта по това време. Тук е управлението на Българско акционерно минно дружество (БАМД).Местното общинско управление обявява Плачковци за курорт и започва усилена реклама, която се базира на изградената почивна база, както от БАМД, така и от местните жители. Климатичното училище от 1942 г. (в Късовци, близо до Плачковци) е открито в околностите, с което се поставя началото на оздравителните центрове. Малко по-късно, особено след 1948 г. се изграждат няколко почивни станции и хижи на русенски предприятия, които съществуват и до днес.
През 1938 г. в общината има 1143 стопанства, от които 85 са занаятчийски, 560 земеделски и 489 са на дюлгери, минни работници и чиновници (ДА-Габрово, ф.120К оп.2, а.е. 84 л.11).
Запазени са образци на градската архитектура от 30-40-те години на XX век в стил барок и неокласицизъм. Архитектурно наследство представлява и съчетанието включващо кметството и принадлежащия парк. То е част от културните ценности на Плачковци и датира от 20-те години на XX век.
Град Плачковци е образец на градско селище, което се е развило в резултат от индустриализацията на България и следва нейните промени.

Маркирани с:

Подобни статии

2 Коментари

  1. Петър Петров 11.02.2016 на 9:51

    Бравооо!!! Но нека може да се споделя и от други сайтове!!

    • Свилен Куприянов 14.02.2016 на 2:49

      Благодарим. Вече е оправено и може да се споделят статиите във Фейсбук, Гугъл плюс и Туитър.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са маркирани *

+ 77 = 84